Паркът

Боянската църква и прилежащата ѝ територия (днес ограден парк) са защитена културна ценност в София. Началото на парка е поставено в заобикалящото църквата пространство, включващо старите църковни гробища, между 1905 г. и 1908 г. от Фердинанд Български (княз: 1887 – 1908 г. и цар: 1908 – 1918 г.) със засаждането на три забележителни и днес секвои „Гигантеа“ (Sequoiadendron giganteum).

По това време жителите на с. Бояна са искали да съборят Боянската църква, от която за религиозни нужди се ползвал само горният етаж, т.е. вторият етаж на преддверието и параклиса, и да построят нова, по-голяма. Втората съпруга на цар Фердинанд, царица Елеонора Българска (1908 – 1917 г.) я спасява, като предоставя на селяните друг терен през 1912 г. По волята на царското семейство около Боянската църква продължава да се устройва красив малък парк предимно с характерни за витошката природа растителни видове.

След кончината на царица Елеонора през септември 1917 г. тя е погребана по нейно желание до храма (до южната му страна). През 60-те години на ХХ в. по нареждане на комунистическата власт кръстът и надгробният камък са премахнати. Възстановени са 30-тина години по-късно, след края на социалистическия период в България (1944 – 1989 г.). Надписът върху надгробната плоча е реставриран цялостно през 2021 г.

В наши дни паркът заема приблизителна площ от 6800 кв. м и в него освен Боянската църква са разположени още 3 сгради за административни и стопански нужди.