Кв. Бояна
Столичният квартал Бояна (село Бояна до 1961 година) се намира в подножието на северните склонове на планината Витоша, от двете страни на Боянската река. Той е заобиколен от гъсти гори, има множество планински ручеи, а въздухът му е чист и свеж. Разположен е средно на 750 метра надморска височина и представлява смесица от луксозни жилищни резиденции, построени предимно в периода след 1990 г., и по-обикновени домове и вили от втората половина на ХХ в. В съседство с тях се намират средновековната Боянска църква и нейният парк – културна ценност под защитата на ЮНЕСКО, съвременният енорийски храм „Свети Пантелеймон“, сърцето на българска киноиндустрия с киноцентър и филмови студиа, както и архитектурно-парковият комплекс на Резиденция „Бояна“. Резиденцията служи за дом на българския държавен глава от 1974 г. До 1990 г. тук живеят и членове на Държавния съвет на социалистическа България, а след това на демократичните правителства на съвременна България. В Дом 1 на резиденцията от 1997 г. се помещава Националният исторически музей.
Бояна е удобен изходен пункт за разходка в Природен парк Витоша, която е четвъртата по височина в България с най-висок връх – Черни връх – 2290 м.ндм.в. Интересни природни забележителности на юг от квартала са Боянското езеро и Боянският водопад по поречието на Боянска река. Кръговият маршрут кв. Бояна – Боянско езеро – Боянски водопад – кв. Бояна е подходящ за полудневна разходка в планината през почти всички сезони. На юг от Боянския водопад (висок 25 м.) нагоре в планината се намират Момина скала, където са останките на крепостта Батил и крепостта в м. Преслопа.
История
Липсват сигурни сведения за ранната история на Бояна. Нейното име също остава с неясен произход – различни изследователи го свързват с личните имена Боян и Баян, с елинизирана форма на аварската титла баян, или с латинското Bo(v)iana, като наименование на река, напояваща пасища за волове и едър рогат добитък.
По време на Първото българско царство (632-1018 г.) в района на тогавашния Средец, днешна София, е имало 35 крепости, изграждали отбранителната система на областта. Като център на военноадминистративна област Средец е имал важно комуникационно и стратегическо значение, като около него били оформени три концентрични отбранителни пръстена. Първият включвал укрепленията по склоновете на планината Витоша, между които е спадала и крепостта Бойон. Твърдината е спомената в три историческите извора, от ХІ в. Те се отнасят за първата половина на века и са във връзка с различни бойни действия, свързани с нея: превземането ѝ от ромеите през 1015 г. по време на войните на византийския император Василий II за завладяване на България и по време на българското въстание срещу византийската власт на Петър Делян през 1040-41 г. и веднъж във връзка с нападението на печенезите през 1048-49 г. Археологическите данни засега са оскъдни и не дават възможност да се възстанови планът на крепостта Бойон. Въпреки това те допускат възможността Боянската църква да се е намирала в границите на укрепено селище, което е осигурявало връзките между средновековните Средец и Перник.
Някои изследователи предполагат, че по време на Второто българско царство (1185-1396) в Бояна е съществувала аристократична резиденция, част от която е била и Боянската църква. Археологическите данни за това обаче са все още недостатъчни, за да се потвърди или отхвърли подобна хипотеза. Вероятно известното ни от по-късните османски архиви село Бояна е съществувало и по това време, но най-ранното сведение в тях за него се отнася към 1445 г. – то ни информира, че селото има няколкостотин жители. Във втората половина на ХVI в. боянчани са натоварени от османските власти с поддръжката на водопровода на Яхия паша, захранващ София с вода поне до късния ХIХ в. След освобождението на България от османска власт (1878 г.) и в първите десетилетия на ХХ в. Бояна все още е неголямо софийско село с няколкостотин жители.
През 1938 г. Бояна е присъединена към Голямата софийска градска община и постепенно започва да се благоустроява, като през 1961 г. става квартал на София. Изграждането на резиденция „Бояна“ през 70-те години на ХХ в. превръща някогашното неугледно село в център на властта и предпочитано място за живеене на много заможни софиянци.
К. Иречек за Бояна:
