Ръкописи от Боянската църква
В Боянската църква са открити няколко важни старобългарски книжовни ценности.
Боянското евангелие или Боянски палимпсест
Боянското евангелие, или Боянският палимпсест, е открито и взето през 1845 г. от руския учен и пътешественик В. Григорович при посещението му в Боянската църква. Днес то се намира в Руската държавна библиотека в Москва. Представлява кратко изборно евангелие на среднобългарски, изписано на кирилица от началото на ХІІІ в. От запазените 109 пергаментови листа 42 са палимпсестни, писани на глаголица през ХІ в. 26 глаголически страници са разчетени и обнародвани от българския лингвист Иван Добрев през 1972 г. Началните букви в ръкописа са цветни, изрисувани с киновар.
Боянски псалтир
Боянският псалтир е среднобългарски пергаментов ръкопис от втората половина на ХІІІ век. Открит е през 1977 г. при реставрация на Боянската църква, зазидан в една от стените. При откриването е доста повреден от влагата и на много места текстът не се чете. Ръкописът е реставриран от специализираната лаборатория при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Днес се съхранява в Националния исторически музей – София под сигнатура NMH. Slav. 1. Състои се от 115 пергаментни листа (9 от които са добавени от друга книга от ХІV в.) и съдържа предисловие, текста на Псалтира и част от библейските песни, които следват псалмите, а краят липсва. Това е най-старият псалтирен препис, който се съхранява в България.
Боянски триод
Триодът е среднобългарски книжовен паметник от ХІІІ в. 21 пергаментови листа от него се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и все още не са реставрирани. Те представляват фрагмент от Постен триод. Други фрагменти от него се пазят в Библиотеката на Академията на науките в Санкт Петербург, Русия.
Боянски поменик
Боянският поменик е кирилски книжовен паметник, създаден от сръбския книжовник Йов Шишатовац в Драгалевския манастир по поръчка за Боянската църква вероятно през 1612 г. Той съдържа имената на 71 средновековни български царе, царици и патриарси, както и на 688 дарители от по-късно време. Множеството бележки и приписки в документа датират в периода ХVІІ – ХІХ в. Регионалният исторически музей – София пази 42 листа от поменика, а трите листа, откъснати от В. И. Григорович през 1845 г. при посещението му в Боянската църква, се съхраняват в Руската държавна библиотека.
