Architecture

Изследванията върху архитектурната история на Боянската църква продължават повече от век. Едно от най-точните описания дължим на А. Грабар. Последвалите проучвания са свързани предимно с нейното укрепване, реставрация, археологически разкопки, съпроводени с възможността за повече архитектурни сондажи. Независимо, че част от хипотезите са взаимоизключващи се, те поставят редица въпроси относно историята на Боянската църква и необходимостта от археологическо проучване на нейния контекст.

А. Най-ранна е източната част, която представлява малка едноапсидна кръстокуполна църква (размери 5,80 х 5,60 м) с вградени стълбове, които формират вписан кръст с три ниши и апсида, а куполът стъпва върху четирите арки на кръстните рамене. Изградена е изцяло от червени тухли. Пластичното въздействие и олекотяването на обема на църквата е постигнато от трите симетрично разположени по северната и южната ѝ фасада засводени ниши. Средната е по-висока, а страничните – многостъпални, с арки, обрамчени от редове с различно подредени тухли, в това число и ред от „вълчи зъби“. В тази ритмика се вписват и трите засводени тесни прозореца, разположени в средните ниши и апсидата, както и профилираният корниз, чиято кобилообразна форма следва извивката на високата ниша. Покривът е четирискатен, увенчан с цилиндричен барабан и идентичен корниз. От трите обема „тази църквичка, посветена на св. Никола“ (според М. Бичев и Н. Мавродинов – на Света Богородица) е най-хармонично изградена според съотношението между размери и пластика.

Как е изглеждала западната фасада с входа към църквата е неизвестно. Н. Мавродинов допуска, че е имало притвор, който при строежа на по-късната, т.н. Калоянова църква, е бил съборен. До този извод достига и Д. Димитрова при археологическите разкопки в Калояновата част на църквата, проведени през 1985 г. Откритите големи фрагменти от горели талпи, достигащи до дължина 0,80 х 0,25/0,30 м, и овъглени гвоздеи със следи от дървесина според нея са от дървено преддверие, чиито основи са вкопани полупиластри. По-различно е мнението на Г. Стойков, който предполага съществуването на арковиден портик, който акцентирал върху входа, придавайки му тържествен вид. Повечето изследователи допускат изграждането на църквата през Х – началото на IX в.

Б. Втората църква e двуетажна, присъединена към източната в общо пространство със стремеж за постигане на единен хармоничен стил с първата като обем и използвани материали. Долният етаж е посветен на св. Никола, а горният – на св. Пантелеймон, предназначен за семеен параклис (разм. 5,85 х 5, 75 м). Приземието е покрито с надлъжен полуцилиндричен свод с две плитки аркосолии, разположени на северната и на южната стена. Отвън стените му нямат архитектоника. Прозорци липсват, поради което пространството се интерпретира от някои изследователи като крипта. Горният етаж, заемащ същото пространство, представлява кръстокуполна постройка, чиято единствена апсида застъпва западната стена на източната църква. Покривът е оформен като псевдотрансепт благодарение на повдигането в средата на фасадните стени. Над него се извисява кубична основа, носеща осмостенен барабан – дело на късен ремонт. Откъм апсидата прозорци липсват, осветлението е решено посредством малкото прозорче на северната страна и вероятно, ако се съди по модела на църквата в ръцете на ктитора – от прозорчетата на барабана, чийто автентичен вид не е запазен. Входът към втория етаж е от юг, посредством дървена стълба или, според А. Грабар – галерия, отвеждаща към болярското жилище.

В пространствено отношение втората църква се извисява и доминира над източната. Градежът на долния етаж е в opus mixtum (смесена зидария) от дялани камъни и тухли, а вторият е изцяло тухлен с няколко засводени ниши на западната, южната и северна страна. Акцентът тук е във фасадната украса, съчетала живописния ефект на белия камък, червените тухли с пластиката на слепите ниши и керамичната украса от вградени глазирани панички. В градежа и на двете църкви, включително светите олтарни маси в източната и в параклиса, като реликви са използвани сполии от късноантични сгради. Вграждането им около входовете и прозорците предполага използването им като апотропей.

В. Западната част на сегашната църква, в план – квадрат, изпълнява функцията на преддверие. Първоначално е била двуетажна, като част от западната стена на втората църква е била съборена с пробиване на отвор под фронтона. Достъпът до втория етаж е бил посредством дървена стълба. Покривът е двускатен, а градежът е в смесена зидария от дялани камъни и тухлени редове. Третата част е изградена през ХІХ в. в духа на възрожденските архитектурни традиции. Фасадното оформление на зидовете с обрамчване на камъните с изпъкнала фуга, редуването им с тухлени редове, както и тухлената арка над прозореца на западната фасада издават стремеж за приобщаване към стилистиката на средновековния градеж.

Въпреки извършените сондажи и архитектурни анализи съществуват различни хипотези за изграждането на този многопластов храм. Повечето изследователи, в това число А. Грабар, Кр. Миятев, Н. Мавродинов и арх. Г. Стойков, приемат, че ранната източна църква е построена в Х – ХI в. Втората, т.н. Калоянова църква се датира съгласно ктиторския надпис в 1258 – 1259 г. Ст. Михайлов приема, че севастократор Калоян заварва разрушен храм и го преустройва изцяло, а изписването му е по-късно, по волята на цар Константин Тих Асен (1257 – 1277). По-различен е прочитът на Г. Кожухаров, според който към XII – XIII в., старата църква е поправена и към нея, от запад, е изграден притвор. По-късно, към средата на XIII в., севастократор Калоян е издигнал етажа над него. Основните аргументи на архитекта са конструктивната фугата, висока 2,25 м, между двете църкви, необходима срещу пропуквания при слягането на по-късния градеж, значително по-тънките стени на приземието, непредвидено да носи етаж, и съобразените с неговата дебелина стени на последвалия във височина градеж. Този архитектурен анализ частично се споделя от Г. Веленис, който акцентира върху сложната история на този „многопластово устроен храм“. Според него източната църква е построена на два етапа: първоначалният храм е издигнат след покръстването, впоследствие е бил разрушен. Около втората половина на XII в. източната църква, запазена само до височина 2,00 м, е възстановена, а на запад е изграден продълговат засводен нартекс. Основните аргументи на архитекта са еднаквият тухлен градеж над вертикалните фуги в двата обема и малките арковидни ниши, декорирани с „вълчи зъби“, свидетелстващи за градеж след средата на XII в. Косвено доказателство за това е вторият стенописен слой от XII в. в източната църква. В потвърждение на хипотезата са и резултатите от археологическите разкопки на Д. Димитрова в нартекса, където северната и южната стена „стъпват“ върху некропол, оформен около ранната църква. Етажът с кръстокуполната църква е построен от севастократор Калоян в средата на ХIII в. Както свидетелства моделът на църква в ръцете му, вероятно новият архитект е предпочел лек подкуполен барабан с много прозорци, които да олекотят тежестта. Тази интерпретация на архитектурната история на храма потвърждава функционирането на приземието като крипта, а горният етаж като частна семейна църква.

Мариела Инкова

Литература:

Бичев, М. Църквата в Бояна. – Изкуство, 1959, 7 – 8, 29 – 35.
Брунов, Н. К вопросу о болгарских двухэтажных церквах-гробницах – ИБАИ, IV, София 1926 – 1927, 135 – 144.
Веленис, Г. Средновековните градежни фази на Боянската църква. – Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. София, 2011, 162 – 177.
Грабар, А. Материалы по средневековому искусству в Болгарии. – Годишник на народния музей, 1920, II, 97 – 164.
Грабар, А. Болгарскiе церков-гробницы. – ИБИД, I, I, София 1921 – 1922, 103 – 135.
Грабар, А. Боянската църква. София, 1978/ L’eglise de Boїana. Sofia 1978, 24 – 27.
Гергова, Ив. Опит за реконструкция на олтарните прегради в Боянската църква. – Проблеми на изкуството, 1995, 1, 3 – 28.
Димитрова, Д. Боянската църква – нов облик и експониране. – Музеи и паметници на културата, 1986, 2, 14 – 17.
Димитрова, Д. Боянската черква (Археологическо проучване 1985 – 1991 г.) / Boyan church (Archaeological research 1985 – 1991). – Епископ Константинови четения. „Личности и социум“. II, част II. Шумен 2007, 116 – 136.
Досева, Ив. Сполиите в Боянската черква: строителен материал или реликви. – Проблеми на изкуството, 2007, 1, 7 – 12.
Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи. Годишник на народния музей за 1922 – 1925. София, 1926, 441 – 443.
Кожухаров, Г. Бележки към строителната история на Боянската църква. – Археология, 1962, 2, 28 – 34.
Козаров, Г. Древната църква „Св. Пантелеймон“ в с. Бояна. – Списание на Българското инж.-арх. дружество. 1899, IV 178 – 182.
Мавродинов, Н. Боянската църква и нейните стенописи. София 1934.
Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство XI – XIII в. София 1966, 101 – 106.
Михайлов, Ст. Към тълкуването на ктиторския надпис на Боянската черква. – Музеи и паметници на културата, 1981, 1, 26 – 28.
Михайлов, Ст. Боянската църква – бележит паметник на средновековното българско изкуство. – Археология 1960, 2.
Миятев, Кр. Няколко нови данни и мисли за историята на Боянската църква. – Археология 1963, 2, 28 – 34.
Миятев, Кр., Грабар, А. Боянската църква. – ИБАИ, IV, София 1926/1927.
Стойков, Г. Боянската църква. София 1954.
Стойков. Г. Архитектурни проблеми на Боянската църква. София 1965.
Sas-Zaloziecky, W. Südost – Forschungen, XVI, 2, 1952, 511 – 512.
Schweinfurth, Ph. Die Wandbilder der Kirche von Bojana. Berlin, MCMXLIII, 7.